Медуза (на гръцки: Μέδουσα, по-точно Медуса – „страж, защитничка, повелителка“) е най-известната от сестрите горгони, трите дъщери на морските чудовища Форкис и Кето. Те били чудовища с женско лице и змии вместо коси. Имали способността да вкаменяват с поглед. Считало се, че Медуза е най-страшната и единствена смъртна от горгоните.
Когато Персей получил задачата да намери горгоните, Зевс пратил при него своя вестител Хермес да му обясни, че от трите горгони само едната е смъртна, но затова е надарена със страшна сила. Никой смъртен още не е оцелял, след като се е бил с горгона, защото те вкаменявали всеки, дръзнал да ги погледне. Къде точно живеели, Хермес не знаел. По съвет на боговете Персей се отправил на Запад, за да намери граите – сестрите на горгоните (също дъщери на Форкис и Кето). Трите граи имали общо едно око и един зъб. Персей им взел окото с изненада и ги заплашил, че ако не му кажат къде може да намери горгоните, няма да им го върне. Пред тази заплаха те му казали, че живеят на остров и му показали посоката. Островът обаче бил далеч и дори силните мишци на Персей не били достатъчни, за да се добере дотам с лодка. Видели го нереидите – морските нимфи. Съжалили го и решили да му помогнат. Подарили му шлем, който да го направи невидим, крилати сандали и чанта, приемаща формата на това, което се сложи в нея. Обул Персей крилатите сандали, сложил шлема-невидимка и мигом достигнал острова. Там, гледайки отраженията им в щита си, за да не го превърнат в камък, той видял спящите горгони, но не знаел коя е Медуза. Напразно се реел във въздуха, чудейки се какво да прави. Видели терзанията му боговете и скоро се чул гласа на Хермес, който му подсказвал към коя от горгоните да се насочи. Персей се стрелнал бързо към нея; отрязъл ѝ главата и я сложил в торбата, която мигом приела формата ѝ.
Тъй като по времето на смъртта ѝ Медуза била бременна от Посейдон, от обезглавеното ѝ тяло с кръвта излезли и нейните деца от Посейдон – великана Хризаор (бащата на Герион) и ослепително белия крилат кон Пегас. От капките кръв, попаднали в пясъците на Либия, се появили отровни змии и унищожили всичко живо. Местна легенда гласи, че от кръвта, която се проляла в океана, се появили коралите.
Самата Атина – богинята на мъдростта – украсила щита си с главата на Медуза. Когато богът-лечител Асклепий натрупал достатъчно опит, Атина му дала от кръвта на Медуза. Кръвта от лявата част на Медуза носела смърт, а тази от дясната ѝ страна Асклепий използвал за лекарство.
