Змията е един от най-старите и най-сложните, многопосочни и многопластови символи. Тя може да символизира и мъжкото, и женското начало, и Слънчевия, и Лунния принцип, и освен това – същността, която се е самосъздала. Змията символизира и началото на разрухата и смъртта, и възкресението, защото като животно, тя сменя кожата си и се възражда. Символът на змията придружава много от изображенията на античните богове. Стрелите на Аполон са слънчеви змии, който поразяват през деня, а стрелите от лъка на сестра му Артемида, това са лунните лъчи, които поразяват с лудост през нощта. Крилатият жезъл на Хермес/Меркурий, наречен кадуцей е с две увити около пръчка змии. Символът на Асклепий е змия, увита около високото столче на чаша, пълна с лекарство или отрова. Често змията е олицетворение на първичния инстинкт, на надигащата се и необуздана сила на природата. Тя представлява познанието, силата, коварството, изкушението и съблазанта. Тя е самата съдбата, понякога неразбираема като провидението.
